Тук и загива в битка с местните жители, но още през XV век на тези парчета земя съществуват малки феодални държави. Това райско кътче възбужда апетитите на много държави.
В периода от 1564 до 1572 година испанците завземат крайбрежните райони, а до 1596 година вече изцяло завладяват Филипините.
Два века по-късно тук се заселват и англичани. През 1744 г. избухва антиколониално въстание, което не затихва цели 85 години.
През 1896 г. част от местните жители се обединяват под ръководството на писателя Ризал и претендират за социални реформи.
След затварянето и убийството на водача протестното движение в страната взима мащабни размери и прераства в освободителна война.
Капитулацията на испанската армия в американско-испанската война е добре дошла за филипинците, които обявяват земите си за независима държава през 1898 г.
Но не запазват за дълго свободата си. Само след година-две американците окупират Филипините. По време на Втората световна война и Япония завладява островите, а на 4 юли 1946 г. страната отново се радва на независимост. Но тук се настаняват американски военни части.
Недоволството в страната обаче расте с утвърждаването на проамериканско правителство. Това довежда до избухване на гражданска война. Недоволството се засилва и по време на управлението на президента Фернандо Маркос.
Безработицата в страната расте, а заедно с нея бедността и бунтът. Недоволството в Манила взима връх през 1970 г.
След 16 години президентът Маркос напуска страната, а през 1992 г. американските войски се изтеглят от островите.
Днес във Филипините християните са 90.8 % от населението (от тях висайя - 46.2 %, тагали - 26.1 %, илоки - 12.1 %, биколи - 7.6 %, други - 8.0 %).
Няма коментари:
Публикуване на коментар