Хавайските острови

Хавайските острови, известни в миналото като Сандвичеви острови, сформират архипелаг от 24 острова и атоли в Тихия океан, разпределени в две групи – югоизточни (подветрени) 14 броя и северозападни (наветрени) 10 броя. Островите отстоят на 3000 км (1860 мили) от най-близкия континент, което ги прави най-изолирания архипелаг на земята. Общата площ на островите възлиза на 28 311 км2, а населението – 1 360 301 жители (2010 г.)

Политически Хавайските острови формират 50-тия американски щат Хаваи, с изключение на атола Мидуей, който е включен в територията на САЩ, наречена Малки далечни острови.

Хавайските острови са с важно транспортно-географско значение. Островите са разположени на дължина около 3800 км от северозапад на югоизток. Главният остров е Хаваи, дал името на архипелага. Тук се издига конусът на вулкана Мауна Кеа (Бяла планина), чийто връх е най-високата точка на островите (4205 н.м).

Архипелагът се състои от 24 вулканични и коралови острова. Най-големите от тях са обитаеми, като местното население отглежда ананаси, захарна тръстика, кафе и други. Хавайските острови са едни от най-посещаваните туристически места на Земята.

Друго име, с което е известна островната група е Сандвичеви острови, наречени така от открилият ги на 18 януари 1778 г. английски мореплавател Джеймс Кук в чест на лорд Сандвич, командващ Британското адмиралтейство. На 14 февруари 1779 г. на остров Хавай между моряците от третата експедиция на Кук и туземците възниква стълкновение, при което Джеймс Кук е убит.